Празненствата по случай 40 години от стъпването на човек на Луната вече затихват и много коментатори се върнаха към тема, която е светия Граал за НАСА – мисия до Марс с човешки екипаж.
„За нас кацането на човек на Марс е една от основните ни цели в бъдеще- Казва изследователят от НАСА, Брет Дрейк- Да стъпи човек на чужда планета, в частност Марс, е сред най-вълнуващите приключения за човек. Това би било велик момент в нашата история.”
Мисията до Марс е изключително предизвикателство. Според Дрейк то е в рамките на нашите технологични възможности или поне на една ръка разстояние от тях. НАСА следи постоянно за нови идеи и възможности, които ще направят тази мисия по- достъпна. (още…)
Share on Facebook
Минаха четири десетилетия от както човек стъпи на Луната, но за съжаление мина и почти толкова време, откакто човек спря да го прави.
В трите години след историческото кацане на Аполо 11 на Луната, бяхме свидетели на още пет успешни мисии. Общо 12 човека стъпиха на Луната, а последната мисия бе през 1972. Днес НАСА е на път да се завърне на Луната през 2020. Някои обаче смятат, че цел на човешките космически полети трябва да е не Луната а Марс.
Сред тях е и Бъз Олдрин, втория човек стъпил на Луната. Той вярва, че следващият етап за космическите изследвания трябва да е Марс и че това може да стане през 2031, но само, ако проектът е международен. (още…)
Share on Facebook
Преди 40 години двама американци стъпиха за пръв път на Луната. Днес НАСА се опитва да повтори този подвиг с програмата „Съзвездие” - амбициозен проект за завръщането на човек на Луната до 2020.
С програмата Аполо, НАСА успя да качи човек на Луната за осем години – от речта на Кенеди през 1961 до кацането на Аполо 11 на Луната през 1969. Когато астронавтите от „Съзвездие” кацнат на Луната през 2020 ще са минали 16 години от старта на програмата през 2004 г. Защо се получава така? (още…)
Share on Facebook
На 20 юли 1969г., командирът на космическия кораб Аполо 11 – Нийл Амстронг стъпва на повърхността на Луната. Часът е 2ч 56 минути и 20 секунди по Гринуич. Когато стъпва на Луната, той произнася знаменитата фраза: „Една малка стъпка на човека, но огромен скок за човечеството”.
Бъз Олдрин, пилот на лунния модул, излиза на повърхността петнадесет минути по-късно. Астронавтите прекарват на Луната около 2 часа. Те събират няколко образци от Лунния реголит, инсталират телевизионна камера и полагат флага на САЩ. Те провеждат и двуминутен разговор с тогавашния президент на САЩ – Никсън и установяват няколко научни прибора, включително и лазерен отражател.
Лунния модул седи на Луната общо 21 часа и 36 минути. Изоставената на Луната степен от лунния модул е с нарисувано полукълбо на Земята, с думите – „Тук хората от планетата Земя за пръв път стъпиха на Луната. Юли 1969. Ние идваме с мир от името на цялото Човечество”. Под тези думи са гравирани подписите на всички трима астронавти от кораба „Аполо 11” и този на президента Никсън. (още…)
Share on Facebook
На 17.07.2009, НАСА разпространи снимки показващи останките от мисиите Аполо, лежащи на лунната повърхност. Фотографиите бяха заснети от първия разузнавателен спътник LRO (Lunar Reconnaissance Orbiter), който НАСА праща на Луната от няколко десетилетия. На снимките се вижда мястото където Нийл Амстронг за пръв път стъпи на Луната, на 20 юли 1969.
“Екипът на LRO с нетърпение чакаше всяка снимка”, казва Марк Робинсон, отговорник на програмата. “Бяхме много любопитни да видим останките от лунните модули. Чудихме се колко добре ще успеем да ги фокусираме. Снимките обаче станаха фантастични”. (още…)
Share on Facebook
Едни от най-раните доказателства за астрономия датират от преди 5000 години по времето на Вавилонската цивилизация. Вавилонците внимателно наблюдавали небесните тела, дори произвели първите календари въз основа на наблюденията си. Малко по-късно египтяните каталогизирали звездите като създали календар и първите слънчеви часовници.
Но първите значителни открития се случват едва по времето на гръцките философи. Около 600 година преди новата ера древните гърци създават науката астрономия. Първото голямо откритие в астрономията принадлежи на Талес от Милет (624-546 г.п.х.). Той открива, че Земята не е плоска а е всъщност глобус. По-късно Демокрит потвърждава неговите проучвания. За съжаление няма останали документи от трудовете на Талес и едва по времето на Аристотел (385-325 г.п.х.) неговата работа е усъвършенствана и публикувана и от тогава служи за аргумент, че Земята е глобус. (още…)
Share on Facebook
Всички са виждали красивата спираловидна двойно навита молекула на ДНК. Оказа се, че това е идеализиран образ. В статия към списание Nucleic Acids Research, изследователи от колежа по медицина към университета в Хюстън показват, че ДНК не е стройна и статична. Тя е динамична и с висока енергия и е в полу-навито - обратно на часовниковата стрелка състояние. Състоянието на ДНК се променя на вълни при всяка различна дейност на клетката – ДНК репликация, транспорт, поправка и прекомбиниране. ДНК също е придружена от облак от „контрайони” (заредени частици, които неутрализират отрицателно заредения генетически материал). Освен тези частици тя е придружена от протеинови макромолекули, които влияят на нейната активност. (още…)
Share on Facebook
Маймуната мисли - ръка изпълнява
Благодарение на имплантиран микро чип в мозъка, маймуна успешно управлява механическа ръка. Това е поредния успешен експеримент, свързан с така наречения интерфейс „мозък-компютър”, проведен от британски и американски учени. Учените използваха миниатюрна пластина с 96 електрода, които прихващат нервните импулси на маймуната.
За експеримента бе използвана вързана маймуна, прикрепена към устройство с механична ръка. На разстояние от маймуната, бе поставена храна. Устройството приема сигналите от мозъка на маймуната и управлява механичната ръка. След известно време упражнения, маймуната успешно се хранеше с помощта единствено на своите мисли. (още…)
Share on Facebook
Високата скорост на звездите и присъствието на тъмна материя в сателитните галактики-джуджета, които обикалят около Млечния път, представлява директно предизвикателство към Нютоновата теория за гравитацията. Така смятат физици от Германия, Австрия и Австралия.
Професор Павел Крупа от университета в Argelander-Institut fuer Astronomie (AlfA) в Бон и д-р Мануел Метц дискутираха наскоро резултатите от своето изследване по време на европейската седмица по астрономия и космически науки, проведена в университета Hertfordshire.
Заедно с учени от университета във Виена и австралийския национален университет в Канбера, те проучиха малките галактики – джуджета, които орбитират нашата галактика. Някои от тези джуджета съдържат само няколко хиляди звезди и са относително бледи и трудни за намиране. Стандартният космологически модел предвижда стотици от тези компаньони около всяка голяма галактика. Досега са открити само 30 около нашата галактика. (още…)
Share on Facebook
Защо някои от нас правят това, което е правилно, докато други сякаш търсят само ползата за себе си? Проучване на университетите в Екстър и Бристол предлага ново обяснение защо толкова различни характеристики са еволюирали в хората и някои животински видове, които живеят на групи.
Проучването използва “теорията на игрите” за предвиждане на поведението на различни хора в ситуации, които изискват да се направи избор в зависимост от избора на други. Разработена първоначално като средство за обяснение на икономическото поведение, теорията на игрите сега се използва в много различни научни области от биология до психология, социология, философия.
Въз основа на математически модел, разработен от професор Джон Макнамара от университета в Бристол, проучвателният екипът адаптира теорията на игрите с цел още при започване на играта да се допуснат вариации в поведението на играчите, които в процес на играта взаимно да наблюдават склонностите си към сътрудничество. (още…)
Share on Facebook
Празненствата по случай 40 години от стъпването на човек на Луната вече затихват и много коментатори се върнаха към тема, която е светия Граал за НАСА – мисия до Марс с човешки екипаж.
