Има ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историка от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.
В скорошен труд, публикуван в European Journal of Physics, Марин написа кратък анализ, базиран на негов труд, относно споровете около мистицизма ширещ се в ранното квантово общество. В началото на 20-ти век, науката и религията не са били така ясно разделени както днес, като влияние върху учените носи не само християнството, но и източния философски мистицизъм. В своя анализ Марин разглежда ролята на всяка от перспективите и тяхното противостоене.
(още…)
Share on Facebook
Представете си че можете да засечете в рамките на две минути дали някой е инфектиран с вирус. Това вече е реалност благодарение на новия свръх чувствителен детектор, разработен от фирмата Остендум. Компанията завърши наскоро първия си прототип. По план, работещ модел ще излезе на пазара в края на 2010.
Единственото от което се нуждае новото устройство е проба от вашата слюнка, кръв или друга течност, както и наличието на специален маркер за разпознаване на конкретен вирус. Детектора не само че извършва измерването много по-бързо от познатите техники, но е и портативен, така че може да бъде използван навсякъде.
(още…)
Share on Facebook
Вдъхновени от успеха на кохлеарния имплант, възстановяващ слуха на глухи пациенти, изследователи от MIT работят върху подобен имплант за ретината на окото.
Благодарение на новия имплант, хора които имат загуба на зрение от пигментоза на ретината или макулна дегенерация ще могат частично да възстановят зрението си. Протезата ще отнеме функциите на увредените клетки на ретината, като стимулира с електрически сигнали нервните клетки пренасящи визуалния поток към мозъка. Тя няма да възстанови напълно зрението на хората, но ще им помогне да се ориентират по лесно сами, да слизат по-стълбища, да заобикалят предмети и понякога да разпознават лица. Според Шаун Кели, изследовател в MIT, това е едно добро начало.
(още…)
Share on Facebook
Откритието че Луната има равномерно разпръснато, малко количество вода, по цялата си повърхност, разтърси наскоро научните среди. Три космически кораба засякоха признаците на вода, като първа бе индийската сонда – Чандраян-1. Вода има не само в полярните кратери, както дълго време подозираха учените, но и по-цялата лунна повърхност, която до скоро бе смятана за суха.
Водата е смесена с минерали и лунен прах. Подобно нещо се наблюдава и в сухите пустини на земята. Макар че човек не би усетил че земята е мокра на пипане, тя все пак съдържа много водни молекули, прилепнали към пясъка.
Това откритие може да революционизира нашето разбиране за природата на нашия спътник, казват експерти. Геолозите са нетърпеливи да се върнат на луната и да започнат изследвания на реголита. Те са единодушни че това е едно от най-големите научни открития свързани с Луната, след ерата Аполо.
(още…)
Share on Facebook
Учени идентифицираха процес, в който протеин изрязва част от „отпадъчна”(Junk) ДНК секция, транспортира го, и го вгражда на друго място в ДНК веригата. Процеса много наподобява на командите “cut” и “paste” в текстообработващите компютърни програми. Това откритие може да ускори разработването на нови генни терапии.
Изследването е проведено от учени от университета в Единбург. То дава светлина на процеса познат като ДНК транспортиране. В него изменени гени имат значителен ефект върху поведението на съседни гени. Това може да бъде използвано по същия начин, както се използва от имунната система. Например, антителата в човешкия организъм си пренареждат генните за да атакуват инфекциите по-ефективно. Изследването идентифицира и как ензимите могат да режат секция от ДНК и да я вкарват на друго място в генома.
(още…)
Share on Facebook
От разработването им през четиридесетте години на 20 век до днес, транзисторите се превърнаха в сърцето на електронната индустрия. Транзисторите, чиято работа е да стартират, спират или увеличават електрическия поток, идват във всякакви форми, обеми и материали. Наскоро учените успяха да изработят нов вариант на транзистора – микро-размерен плазмен транзистор.
Изследователи от университета в Илиноис, разработиха микро-плазмения транзистор, като интегрираха електронен излъчвател към конвенционална плазмена капсула, която се използва в плазмените телевизори. Според учените, плазмения транзистор може един ден покаже своите предимства, в сравнение с конвенционалния транзистор.
(още…)
Share on Facebook
По-голямата част от живота си прекарваме в някаква социална група. Ние създаваме или участваме в групи, за да общуваме, да печелим пари, да спортуваме, да творим музика, дори да променим света. И макар групите да са многообразни, голяма част от психологичните процеси в тях са впечатляващо подобни.
По-долу накратко са представени 10 проучвания, които изясняват динамиката на групата.
(още…)
Share on Facebook
Изследователи от университетите в Вашингтон и Флорида, използваха генна терапия за да излекуват от далтонизъм две маймуни от вида “Саймири”. Този успех предвещава розово бъдеще за генните терапии, за лечение на конусните клетки на окото.
Уилям Хаусуирт, професор по молекулярна генетика и член на екипа казва: “Показахме че можем безопасно да лекуваме болести свързани с конусните клетки при приматите. Резултатите ни дават големи надежди. Смятаме че с помощта тази техника, могат да се адресират и други болести, свързани с конусните клетки на окото”.
(още…)
Share on Facebook
Учени от НАСА успяха да накарат мишки да левитират. Тестовете ще помогнат да се изследва загубата на плътност в костите на астронавтите, които седят по-продължително време при нулева гравитация. Това е ключов проблем, който трябва да се реши преди да се изпратят хора до Марс или други планети.
Учените построиха гравитационен симулатор, като използваха свръхпроводим магнит, за генерирането на силно магнитно поле. Полето е достатъчно силно за да накара водата в клетките на мишките да левитира. Учените използват факта, че водата е слабо диамагнетична, което означава че присъствието на силно магнитно поле, кара електроните на водните молекули да променят леко своите орбити. Това от своя страна създава леко напрежение в обратна посока на магнитното поле, което е достатъчно силно за да изравни силата на гравитацията от тялото на мишката.
(още…)
Share on Facebook
Учени от швейцарския технологичен институт в Цюрих, създадоха оптически транзистор от единична молекула. Тази технология павира пътя към бъдещи, базирани на оптиката компютри.
Светът има постоянна нужда от все по-мощни компютри и по-бърза интернет мрежа. За съжаление сегашните конвенционални компютри, базирани на електронни транзистори, са ограничени от към производителност. Друг голям проблем е голямото количество отделяна топлина. Милионите транзистори които превключват или усилват електронните сигнали отделят около 125 вата енергия на квадратен сантиметър, под формата на топлинна радиация. Това е близо десет пъти повече, от енергията на един квадратен сантиметър, от плочата електрически котлон.
(още…)
Share on Facebook
Има ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историка от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.
