Февруари 2, 2010

Ново бъдеще за НАСА?

категория Космос — Tags: , , , — Илия Илиев @ 4:37 pm

moremoneyandАдминистрацията на президента Обама най-после излезе с предложение за бъдещето на НАСА. В него се планира прекратяването на програмата „Съзвездие”, която трябваше да върне американските астронавти на Луната до 2020. Вместо това НАСА ще съсредоточи своите ресурси към разработването на нови технологии и ще подпомогне частния сектор в разработката на нови ракети и космически кораби.

Комисията назначена от Белия Дом за проучване на напредъка на НАСА, стигна до заключение, че „Съзвездие” изостава от графика и изпитва недостиг от финансови средства и нови технологии за да постигне своята цел. По тези причини комисията предлага прекратяването на плановете за завръщане на Луната, както и спиране на разработката на ракетите Арес I и Арес V, както и космическата капсула „Орион”.

„Разгледахме внимателно работата и вместо прогрес открихме ‘съзвездие’ от проблеми”, казва Джим Кохленбергер, научен съветник на президента. Неговия колега Джон Холдън добавя: „Съзвездие вече погълна 9 милиарда долара а изостава от графика. Програмата е базиран на стари технологии и имаше стари цели, ние вече сме били на Луната. Нищо иновативно не ни носи тази програма. Предишния директор НАСА просто предложи стария план Аполо в нови дрехи. Не случайно той бе наречен Аполо на стероиди”.

По всички стандарти, новото предложение на Обама за бъдещето на НАСА променя правилата на играта. Ето някои от бъдещите идеи в новия план:

По-бързи средства за придвижване в космоса

Обама предлага посвещаването на част от бюджета на НАСА за разработването на нов тип космически технологии – ракети, двигатели, енергийни и защитни средства и др. Целта е да се намали времетраенето на пилотируемите космически мисии и така да се намали нуждата от по-голяма инфраструктура и повече ресурси. По-краткото времетраене на мисиите ще намали и рисковете за астронавтите от излагане на космическа радиация.

„Представете си няколкоседмични мисии до Марс, вместо такива, които траят повече от година. Вътрешната слънчева система ще стане достъпна, цената на мисиите ще падне драстично, както и рисковете пред астронавтите”, казва администратора на НАСА -  Чарлз Болдън.

Комерсиализация на космоса

090820-dragon-berth-02Една от най-драматичните промени в концепцията за бъдещето на НАСА е в отказа от разработка на инфраструктура за изстрелването на хора до ниска околоземна орбита. Вместо това се окуражават частните компании да разработят нужния хардуер вместо НАСА. Агенцията ще ползва частниците като такси, когато се нуждае да изпрати материали или хора в земна орбита.

Джим Бел, учен от Корнел, обяснява това така: „Частните компании така или иначе вече се занимават с доставка на спътници от години. НАСА ще предостави фиксирано финансиране, а частните компании ще се конкурират, което ще доведе до по-високо ниво на ефективност и много нови иновации в областта. Няма как НАСА сама да изследва всички възможни технологии и да напредне със скоростта която частния сектор може да предостави”.

Две компании - Space Exploration Technologies (SpaceX) и California and Orbital Sciences Corp. of Virginia, вече имат договори на обща стойност 3.5 милиарда долара за доставката на товари до Международната космическа станция (МКС), след пенсионирането на космическата совалка.

Космически туризъм и колонизация

Резултатите от комерсиализацията на космоса и разработката на нови технологии ще позволи на цивилни граждани да пътуват до космоса в безпрецедентни мащаби. Космическите ваканции и хотели на Луната ще се превърнат в реалност.

„Аз лично съм много щастлив че космоса най-после ще се отвори за частния бизнес и стотици, а може би хиляди хора ще имат възможност да пътуват и живеят в орбита и на Луната”, казва Бъз Олдрин. „Космическия полет е уникално преживяване. Да се каже че променя живота на хората е малко. Когато видите малкото синьо кълбо под себе си осъзнавате факта колко е крехка и малка земята в безкрайния мрак на космоса, преживявате философска криза. Малко са астронавтите които не се връщат нови хора след първия си полет„.

„Искаме да отворим земната орбита за частния бизнес. През това време НАСА ще се съсредоточи в изследването на дълбокия космос, планетите и астероидите”, добавя Болден.

Космически бензиностанции

Изграждането на орбиталните депа за горива е друга важна крачка от новия план на Обама. Тези космически „бензиностанции” ще позволят на космическите кораби да се изстрелват до ниска околоземна орбита с минимално гориво, да се прикачват към орбиталното депо и да пълнят резервоарите си преди да продължат.

Тези депа може да се окажат основна част от нужната инфраструктура за мисии до Марс и астероидите. С тяхна помощ ще се раздроби изстрелването на товари на части, което ще е енергийно по-ефективно и ще позволи да се изстрелва повече апаратура и провизии нужна за мисиите.

Надуваеми космически модули

070410_sundance_cluster_02Друга нова идея е подмяната на сегашните метални модули за космически станции с надуваеми. Те са много привлекателни защото са значително по-леки и заемат по малко място при изстрелване, а в орбита когато се надуят, предоставят значително по-голяма площ за астронавтите. Те са гъвкави и удобни. С тях може да се създават най-различни типове помещения. Могат да се използват и в орбита и на Луната и Марс.

Планът на Обама предвижда удължаване на експлоатацията на МКС до 2020. Това ще позволи тестването на надуваемите модули, както и разширение на архитектурата на МКС с нови мощности. Фирмата Bigelow Aerospace, която преди години закупи правата на тази технология от НАСА, вече изстреля два прототипа в орбита, които се оказаха напълно функционални и оправдаваха всички очаквания.

Въпреки оптимистичните нотки в новата визия, тя бе посрещната от сериозни критики от привържениците на програмата „Съзвездие”. Според много анализатори това ще бъде началото на края на човешкото изследване на космоса от страна на НАСА. Те смятат че така държавата се лишава от технологични възможности за достъп до орбита и става зависима от частния сектор. Припомня се че така милиардите долари дадени вече за програмата “Съзвездие” ще бъдат пропилени.

Предложението на Обама все още не е преминало през конгреса, където се очакват сериозни дебати.

8 Коментари »

  1. Тук не разбрах идеята за т.н. космически бензиностации - кой ще зареди тези бензиностанции. Ако става въпрос за скачане на кораби и прехвърляне на гориво и други провизии - то това и сега си се прави…

    Коментар от Драгомир — Февруари 5, 2010 @ 12:34 pm

  2. Не сега не се прави. Това което се прави е доставки до МКС. Идеята е за перменетна капсула изцяло пълна с гориво. Примерно 150 тона, от които 20-на хардуер останалото гориво. Ще седи стационарно в орбита и ще може да зареди няколко мисии подред. Енергийно е доста по ефективно от колкото всеки път да качваш хардуер заедно с гориво, защото енергията за изнасяне на товар в орбита нараства с геометрична прогресия пропорционално с обема на теглото.
    Има доста написано по темата в интернет.

    Коментар от Tomov — Февруари 5, 2010 @ 12:42 pm

  3. [QUOTE]защото енергията за изнасяне на товар в орбита нараства с геометрична прогресия пропорционално с обема на теглото.[/QUOTE]
    Всъщност би трябвало да е точно обратното, т.е. да намалява! Иначе кой ще е луд да изпраща една голяма ракета, вместо “по-изгодното” две малки. Може би точно затова изстрелването на една мега цистерна би било доста по-изгодно, отколкото да има цистерна във всеки космически кораб. Такова изстрелване, обаче, си е мнооого сложна задача - колкото по-тежко тяло изстрелваш, толкова по-сложна технология трябва да разработиш. А и тези разработки си струват доста пари.
    В бъдеще, когато бъде реализирана технологията за космически асансьор, то с нейна помощ може подобни цистерни да се зареждат доста по-евтино от скъпото изстрелване на ракети…

    Коментар от Драгомир — Февруари 9, 2010 @ 9:46 am

  4. Напротив, колкото по голямо е теглото толкова повече енергия е нужна. За да качиш допълнително един тон в орбита ти е нужно допълнително гориво. Обаче това гориво също е тегло прибавено към масата на ракетата ти. Ти трябва и това гориво да го качиш в орбита. Сложността на страна. Ако изразиш нарастването на теглото като функция, тя ще е квадратна не линейна, защото за всеки килограм изстреляно тегло, трябва да прибавяш N на брой килограми гориво и хардуер, който също са тегло. Така теглото изведено в орбита ти нараства линейно а горивото нужно за да произведе нужната енергия - геометрично. Така че две малки ракети които изнасят 2х20 тона = 40 тона са по икономично от колкото 1 ракета която изнася 40 тона в ниска околоземна орбита. Отделно да построиш ракета която изнася 40 тона е доста по трудно инженерно от колкото такава която изнася 20 тона.

    Коментар от Tomov — Февруари 9, 2010 @ 10:55 am

  5. Хм…ну это памойму уже крайность…

    Коментар от subdegree — Март 30, 2010 @ 2:17 am

  6. Тази ракета така и така цели два месеца не може да излети… Явно проектът е безпереспективен.

    Коментар от Драгомир — Април 9, 2010 @ 11:45 am

  7. Като се има предвид,олекотяването на модулните станции -питам-защо не се използват някои от разработките в Церн(енерго носители с ниска маса и голяма енергия),така ще се намали драстично теглото на горивото и ще може да се пренася по-голямо количество?
    Защо трябва да се ползва само 1-тип гориво след, като се ползва за различни нужди?

    Коментар от Atanasova — Юни 29, 2010 @ 4:04 pm

  8. Хайде, дами и господа да си поговорим малко и за пари. Когато навремето ни провеждаха курсовете по орбитална техника каваха така: Имайте предвид, че да изведете който и да е предмет в космоса той ще ви струва теглото си, само че в злато. И горе-долу толкова и струва. Така, че към настоящия момент всяко бюро се стреми да изкарва по-леки товари на орбита, пък ако ще и да е на няколко пъти. Така беше изградена станцията “МИР” и после по неин тертип - МКС. Но никой не си е правил илюзията, че ще може да изведе всички модули с един курс. Така, че г-н Томов е напълно прав.
    А ако говорим за Цернските разработки. Бе то - хубаво, всеки инженер таман за такова нещо драпа. Само дето пустите двигатели ракетни са химически и засега са разработени само за определен тип горива. по-интересна е разработката на електроракетните двигатели и на системата за ориентация на апарата Deep space. Ако тази мисия приключи успешно - ТОВА ще е може би най-големия пробив за момента. Е, ако разбира се най-накрая някой не успее да разработи реално приложим ядрен ракетен двигател.
    Тази идея с надуваемите съоръжения се обсъждаше в научно-техническите среди особено разпалено през осемдесетте. По принцип тя не е никак лоша. НО!! Страда от някои вродени недостатъци. Основният е нейната механична слабост и висока степен на уязвимост от попадение на микрометеорити. Този конструктивен проблем не е решен задоволително и до ден днешен. Затова тя е приложима единствено в условията на защита на някоя планетарна магнитосфера. При това - твърде условно. В съвременните орбитални станции има няколко случая на разхерметизация в следствие на попаднали микрометеорити, въпреки, че са защитени от земната магнитосфера. Съществуващите технически решения ЕДВА осигуряват безопасност при съвременната конструкция на орбиталните съоръжения. Струва ми се обаче , че за надуваеми конструкции още навремето се изказваха мнения за огарничената им приложимост и съмнителен ефект. Може би е нужен друг път на развитие. Но кой ти знае?

    Коментар от shtur4o — Август 5, 2010 @ 12:06 pm

RSS feed for comments on this post. TrackBack URL

Остави коментар