Да хапнете втори десерт по време на празниците, може би не е най-добрата стратегия за дълъг и здравословен живот, казват изследователи от Университета Алабама в Бирмингам. Учените демонстрираха по какъв начин нискокалоричните диети, особено тези с по-малко глюкоза, помагат на клетките ни да живеят по-дълго.
Тяхното откритие бе публикувано в онлайн списанието „The FASEB”. Учените се надяват, че то ще доведе до алтернативен подход към превенцията на рак и удължаване на продължителността на живота.
(още…)
Share on Facebook
Екип от Медицинския колеж “Алберт Айнщайн” към Университета Йешива в Ню Йорк, откри ясна връзка между дълголетието и хиперактивен ензим, възстановяващ теломерите – връхчетата на хромозомите. Откритието им бе публикувано в последния брой на Proceedings of the National Academy of Sciences.
Теломерите играят изключително важна роля в процеса на стареене, заболяването от рак и други разрушаващи организма процеси. Тази година, тяхната важност бе разпозната, когато трима учени изследващи теломерите, бяха наградени с Нобелова награда за Медицина.
Теломерите са относително къси секции от специализирана ДНК в края на всички хромозоми. Елизабет Блекбър, един от тримата учени спечелили наградата, сравнява теломерите с пластмасовите накрайници на връзките за обувки, които не позволяват на връзките да се разплетат.
(още…)
Share on Facebook
Дребните гризачи от вида Heterocephalus glaber никога не страдат от рак, въпреки че живеят няколко пъти по-дълго от други видове гризачи. Биолози от Университета Рочестър във Великобритания, смятат че знаят защо.
Тяхното изследване бе наскоро представено в новия брой на “Proceedings of the National Academy of Sciences”. В него учените описват нов ген, наречен p16, който служи за регулатор на деленето на клетките в голите плъхове. Когато клетките станат твърде много в дадено пространство, този ген предотвратява по-нататъшното делене. Учените се опитаха да предизвикат тумор, като промениха част от клетките на дребния гризач без никакъв ефект. Просто мутираните клетки не се размножавали неконтролируемо.
(още…)
Share on Facebook
Малки РНК нишки, досега смятани за клетъчен отпадък, са всъщност много стабилни молекули, които играят важна роля в клетъчните процеси, твърдят изследователи от Питсбърския медицински университет.
Трудът на учените е публикуван в „the Journal of Virology”. Това е първото изследване на този тип РНК, наречени още – необикновено малки РНК или нмРНК (usRNAs). Един от авторите на научния труд – доктор Бино Джон, професор по изчислителна биология в университета казва: “До днес смятахме че частиците РНК, по-малки от 20 нуклеотида, са отпадъчен клетъчен материал. Оказа се че това са изключително стабилни молекули, които се възпроизвеждат равномерно и участват във важни функции на клетката. Ние ги нарекохме нмРНК и идентифицирахме хиляди различни видове молекули. Тяхното разнообразие е далеч по-голямо от техните по-големи събратя”.
(още…)
Share on Facebook
Учени идентифицираха процес, в който протеин изрязва част от „отпадъчна”(Junk) ДНК секция, транспортира го, и го вгражда на друго място в ДНК веригата. Процеса много наподобява на командите “cut” и “paste” в текстообработващите компютърни програми. Това откритие може да ускори разработването на нови генни терапии.
Изследването е проведено от учени от университета в Единбург. То дава светлина на процеса познат като ДНК транспортиране. В него изменени гени имат значителен ефект върху поведението на съседни гени. Това може да бъде използвано по същия начин, както се използва от имунната система. Например, антителата в човешкия организъм си пренареждат генните за да атакуват инфекциите по-ефективно. Изследването идентифицира и как ензимите могат да режат секция от ДНК и да я вкарват на друго място в генома.
(още…)
Share on Facebook
Изследователи от университетите в Вашингтон и Флорида, използваха генна терапия за да излекуват от далтонизъм две маймуни от вида “Саймири”. Този успех предвещава розово бъдеще за генните терапии, за лечение на конусните клетки на окото.
Уилям Хаусуирт, професор по молекулярна генетика и член на екипа казва: “Показахме че можем безопасно да лекуваме болести свързани с конусните клетки при приматите. Резултатите ни дават големи надежди. Смятаме че с помощта тази техника, могат да се адресират и други болести, свързани с конусните клетки на окото”.
(още…)
Share on Facebook
Много деца се раждат с наследени дефектни гени. Това води до различни заболявания, като хемофилия например. Ако бъдещите майки бъдат избавени от дефектни гени, тогава те ще раждат здраво потомство. Група учени под ръководството на Шукрата Миталипов от Орегонския университет откриха панацея срещу такива заболявания. съобщава списание Nature.
Това което Миталипов и екипа и правят, е да заменят дефектните митохондриални ДНК (мтДНК) в женската яйцеклетка с здрава донорска молекула по време на изкуственото оплождане.
Митохондриалната ДНК(мтДНК) играе важна роля при развитие на организъм на бебето. Той е почти напълно съставен от ДНК на майка. Това улеснява учените в идентифицирането на проблемните области. До този момент са известни 150 мутации водещи до развитието на различни недъзи при хората. (още…)
Share on Facebook
Международен екип от 16 учени, успешно измери ритъма на естествени мутации в човешката ДНК. Екипа секвентира едно и също парче ДНК от Y хромозома на двама роднини, отдалечени един от друг на 13 поколения. То е с дължина около 10 милиона генетични букви – т.н. нуклеоиди.
През 1935, един от откривателите на модерната генетика – Дж. Хадлаейн, изучавайки мъж, с кръвната болест хемолифия, изчислява че трябва да има една на 50 000 мутации, които да водят до хемофилиа в засегнатия ген. Той продължава изследванията си и стига до извода, че ритъма на естествените мутации, трябва да е една на няколко милиона генетични букви, за поколение. По-късно други доктори изследващи човешко ДНК, стигат до същите изводи. Но до днес, никой нямаше убедителни експериментални данни, които да потвърдят тези хипотези. (още…)
Share on Facebook
Разшифроването на човешкия геном, даде на учени възможността да конструират живот.
За първи път в света, бе проведена трансплантация на геном, от един клон на живота в друг. Група учени, под ръководство на биолога Крег Вентер, от университета в Мериленд, направиха сериозна крачка, към създаването на синтетичен живот. Те успяха да извлекат геном от бактерия и го пренесоха в клетка на мая. В нея, произволно модифицираха кода на генома и го върнаха обратно в бактерията. Това постижение бе публикувано наскоро в списание „Science”. Първи пробни синтетични образци, могат да се появят само след няколко месеца.
Вентер се занимава с проблеми на генетиката вече близо десет години. Той участва преди това и в проекта геном. Днес той и екипа му, вече са готови да отворят нова страница в науката – синтетична биология. (още…)
Share on Facebook
Изследователи от Тексас направиха любопитно изследване, което може да доведе до най-важния медицински пробив в човешката история – увеличаването на продължителността на човешкия живот. Откритието бе публикувано на корицата на юлския брой за 2009 на вестник „The FASEB”. То показва, че правилното нагъване на протеините в клетката са пряко отговорни за продължителността на живота.
За тестовете си учените използваха два вида дълголетни прилепи от северно Мексико и Флорида и обикновени мишки. Те подложиха животните на химикали, познати с това, че нанасят щети на механизмите, отговорни за нагъването на протеините в клетката. Оказа се че двата вида прилепи - - Tadarida brasiliensis и Myotis velifer, почти нямат нарушение в клетъчните функции. Това и системният сравнителен анализ показват важността на тези процеси в тялото.
„Опитваме се да открием какви са основните механизми, които позволяват на някои животински видове да живеят толкова дълго време. Надеждата ни е, че в бъдеще ще можем да разработим терапии, които ще позволят хората да стареят значително по-бавно.” казва Азиш Чаудури, професор по биохимия в медицинския център в Сан Антонио, Тексас. (още…)
Share on Facebook
Да хапнете втори десерт по време на празниците, може би не е най-добрата стратегия за дълъг и здравословен живот, казват изследователи от Университета Алабама в Бирмингам. Учените демонстрираха по какъв начин нискокалоричните диети, особено тези с по-малко глюкоза, помагат на клетките ни да живеят по-дълго.
