В сравнение с класическата физика, квантовата физика предвижда, че свойствата на една квантово механична система зависят от контекста на измерването, тоест дали други системни измервания се провеждат в момента. Екип от физици от Инсбрук, Австрия, водени от Кристиян Рус и Райнър Блат, проведоха изчерпателни експерименти, в които доказаха, че не е възможно да се обяснят квантовите феномени в извън контекстуални условия.
Квантовата механика описва физическото състояние на светлината и материята и формулира концепции, които напълно противоречат на нашите естествени възприятия за природата. Физиците се опитват да обяснят чрез причинно-следствени методи феномените в квантовата механика, по същия начин, по който правят това в класическата физика. Те използват „скрити” променливи и така изключват случайността, която е вездесъща в квантовия свят. През 1967 обаче, физиците Саймън Кошен и Ернст Спекер изчисляват, че измерването в квантовите системи трябва да бъде контекстуално, когато се обясняват квантовите феномени чрез „скрити” променливи. Това означава че резултатите от измерването зависят от това, какви други измервания се извършват паралелно.
(още…)
Share on Facebook
Има ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историка от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.
В скорошен труд, публикуван в European Journal of Physics, Марин написа кратък анализ, базиран на негов труд, относно споровете около мистицизма ширещ се в ранното квантово общество. В началото на 20-ти век, науката и религията не са били така ясно разделени както днес, като влияние върху учените носи не само християнството, но и източния философски мистицизъм. В своя анализ Марин разглежда ролята на всяка от перспективите и тяхното противостоене.
(още…)
Share on Facebook
Учени от швейцарския технологичен институт в Цюрих, създадоха оптически транзистор от единична молекула. Тази технология павира пътя към бъдещи, базирани на оптиката компютри.
Светът има постоянна нужда от все по-мощни компютри и по-бърза интернет мрежа. За съжаление сегашните конвенционални компютри, базирани на електронни транзистори, са ограничени от към производителност. Друг голям проблем е голямото количество отделяна топлина. Милионите транзистори които превключват или усилват електронните сигнали отделят около 125 вата енергия на квадратен сантиметър, под формата на топлинна радиация. Това е близо десет пъти повече, от енергията на един квадратен сантиметър, от плочата електрически котлон.
(още…)
Share on Facebook
Два-кюбитовият процесор е първият квантов процесор, който наподобява конвенционален компютърен чип и има възможността да стартира прости алгоритми. Той бе създаден от екип от учени от университета в Йейл. Това е първият квантов процесор в твърдо състояние и една от важните стъпки по пътя към изграждането на първия квантов компютър.
Учените използваха два-кюбитови, свръхпроводими чипа, за да тестват успешно няколко елементарни алгоритми като търсене и сравняване. За първи път технологията бе демонстрирана в чип, наподобяващ по външен вид обикновен конвенционален чип. Откритието бе публикувано във списание „Nature” на 28 юни 2009. (още…)
Share on Facebook
Изследователи водени от Университета Уаруик откриха начин да използват страничен продукт на квантова точка във формата на поничка, за да забавят дори и да спрат светлината. Това отваря ред нови възможности за надеждни и ефективни компютри базирани на светлината.
Ключ към това ново изследване е „Екситон”. Това са двойка електрони които са „изритани” в по високоенергийна орбита от фотон. Въпреки своето по- високо енергийно поле, електроните остават сдвоени, с позицията от която са били избити. Когато високоенергийния статус се разпадне отново, то електрона се връща на отправното си място и един фотон бива освободен. Този цикъл обикновено се случва много бързо, но ако някой успее да задържи екситон-а на място за каквато и продължителност от време, този някои може да забави излъчването на фотона обратно и реално да забави или замрази светлината. (още…)
Share on Facebook
В сравнение с класическата физика, квантовата физика предвижда, че свойствата на една квантово механична система зависят от контекста на измерването, тоест дали други системни измервания се провеждат в момента. Екип от физици от Инсбрук, Австрия, водени от Кристиян Рус и Райнър Блат, проведоха изчерпателни експерименти, в които доказаха, че не е възможно да се обяснят квантовите феномени в извън контекстуални условия.
