В сравнение с класическата физика, квантовата физика предвижда, че свойствата на една квантово механична система зависят от контекста на измерването, тоест дали други системни измервания се провеждат в момента. Екип от физици от Инсбрук, Австрия, водени от Кристиян Рус и Райнър Блат, проведоха изчерпателни експерименти, в които доказаха, че не е възможно да се обяснят квантовите феномени в извън контекстуални условия.
Квантовата механика описва физическото състояние на светлината и материята и формулира концепции, които напълно противоречат на нашите естествени възприятия за природата. Физиците се опитват да обяснят чрез причинно-следствени методи феномените в квантовата механика, по същия начин, по който правят това в класическата физика. Те използват „скрити” променливи и така изключват случайността, която е вездесъща в квантовия свят. През 1967 обаче, физиците Саймън Кошен и Ернст Спекер изчисляват, че измерването в квантовите системи трябва да бъде контекстуално, когато се обясняват квантовите феномени чрез „скрити” променливи. Това означава че резултатите от измерването зависят от това, какви други измервания се извършват паралелно.
(още…)
Share on Facebook
Физици от Американски Национален Институт за Стандарти и Технологии, демонстрираха първия в света универсален програмируем квантов процесор. Той използва само два квантови бита (кю-бита), но те могат да бъдат свободно програмирани, което прави процесора универсален. Физиците смятат че бъдещите квантови компютри могат да са изградени от милиони подобни процесори, съединени в звено и работещи паралелно. Демонстрацията на новия процесор бе отразена в списание „Nature Physics”.
Един от създателите на процесора - Дейвид Ханики казва: „Днес отбелязваме важна крачка в изграждането на бъдещите квантови компютри. За първи път демонстрираме програмируем квантов процесор за повече от един кюбит. Когато усъвършенстваме и миниатюризираме тези процесори, те могат да се превърнат в съставен компонент за бъдещите компютри”.
(още…)
Share on Facebook
Хаотичното поведение на квантовите системи е правило, а не изключение в нашата вселена. Стабилния свят който наблюдаваме с нашите сетива в основата си се управлява от класическата теория на хаоса и всъщност е в резултат на динамичното равновесие на хаоса в квантовия свят.
Класическата теория на хаоса изследва непредсказуеми на пръв поглед динамични системи, в които дори и пренебрегващо малки събития могат напълно да променят поведението на системата. Подобни системи се наблюдават навсякъде около нас, като се започне от формирането на облаците в атмосферата, химичните реакции, борсите и се стигне до сложността на биологичните системи. Макар че на пръв поглед тези системи са напълно хаотични те все пак се подчиняват на математически закони и могат да се опишат с математически уравнения, проблемът при тях е че не може да се предвиди дългосрочното им поведение.
(още…)
Share on Facebook
Има ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историка от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.
В скорошен труд, публикуван в European Journal of Physics, Марин написа кратък анализ, базиран на негов труд, относно споровете около мистицизма ширещ се в ранното квантово общество. В началото на 20-ти век, науката и религията не са били така ясно разделени както днес, като влияние върху учените носи не само християнството, но и източния философски мистицизъм. В своя анализ Марин разглежда ролята на всяка от перспективите и тяхното противостоене.
(още…)
Share on Facebook